1 nov 2013, 23:07

Никакво 

  Poesía » Otra
809 0 10
Нощта като древен владетел седи.
Висока и катедрална.
Коя ли е твоя от всички звезди?
От нея цигарка да пална.
Знам, че е сън. И сънят е дълбок.
Ала нещо ми пари на устните.
Угарка-надежда: каквото дал Бог.
Или колкото дяволът пусне.
Но още се будя и виждам небе.
Налей от високата слънчева кана!
И само последната чаша недей.
Тя нека за друг да остане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??