rajsun (Райчо Русев)
541 1380
1.11.2013 г., 23:07 ч.

Никакво 

  Поезия » Друга
780 0 10

 

Нощта като древен владетел седи.
Висока и катедрална.
Коя ли е твоя от всички звезди?
От нея цигарка да пална.


Знам, че е сън. И сънят е дълбок.
Ала нещо ми пари на устните.
Угарка-надежда: каквото дал Бог.
Или колкото дяволът пусне.

Но още се будя и виждам небе.
Налей от високата слънчева кана!
И само последната чаша недей.
Тя нека за друг да остане.

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво ...
  • Прекрасна поезия ...
  • Пусни ме до прага на твойто щастие!
    Не ме гощавай!
    Искам само въглен за лулата си,
    че този, който взех от залеза -
    бил за размисли,
    не ставал за лули...

    Ей така има да си пушим и да си размишляваме, братко...
    Поздравления, много ми хареса!
  • Но още се будя и виждам небе... Такава образност и силно чувство! Настръхнах!
  • Както винаги и сега си на ниво, Райсън!Поздравление!
    Хубав ден!
  • Съществуването има смисъл, докато я има надеждата, пък ако ще да е останала и само угарката от нея... Поздравления за въздействащите стихове!
  • Дa пием от високaтa слънчевa кaнa,..Прекрaсно е!
  • Последната чаша! Тя нека остане
    за тези, които ще дойдат след нас,
    а ние да пием не с чаши, а с кани
    живота - до сетния час!

    Привет, Райсън!Вълнуващ, както винаги!!
  • Това е от "Стиховей"! Помня го!
  • "Налей от високата слънчева кана!
    И само последната чаша недей.
    Тя нека за друг да остане."
Предложения
: ??:??