Попаднах в свят на сенките. Небето
покриха облаците гъсти пак.
Съмнения с тъгата дебнат... Мрак
опитва се да изстуди сърцето.
Душù изгубени натякват, ето:
" За тебе вече няма нежен бряг!
Сред нас дошъл, за теб ще бъде знак
единствено безволие проклето! "
Към хоризонтите поглеждам аз
и никога не ще се примиря,
че любовта изтляла е във ада.
Да вярвам в теб, да търся всеки час ...