Ranrozar (Стойчо Станев)
633 19190
2 abr 2024, 15:19

Нищо ново 

  Poesía
461 3 5

Нищо ново.Все още треви и дървета 

поздравяват вятъра и с плодовете си 

пазят живи спомени за нас,хората...

 

Нищо ново--буря завихря скандална 

любов в душите.Небето е огледално

и излива поройни чувства и говори:

 

нищо ново--после слънцето изгрява

и денят начева с глъч;верен отстоява 

някаква събудена надежда,че живеем .

 

Нищо ново--крием.Или нищо правим,

но залези тихи в краката ни изтляват.

Нощта с луната химните си древни пее. 

 

Нищо ново--всичко все така се повтаря.  

И младостта в душите ни бавно изгаря. 

Защо ли слънцето въобще не се учуди?

 

И какво ли пък не е още толкова видяло?

И какво ли в тъмен изгрев нощем е огряло?

Кога ли неочаквано мъртвите ще събуди?

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за Любими, Асенчо!
  • Благодаря за коментара и оценката, Ники!
  • Чудесно е, Стойчо!
  • Благодаря за поздравите и оценката, Младен!
  • "...И няма нищо ново (под слънцето)..." /Еклисиаст/.
    И въпреки тези древни констатации, Стойчо, в превъзходния ти стих присъства нещо ново и парадоксално. А то е, че слънцето има потенциалната енергия да събуди неочаквано живите:

    "Нищо ново--всичко все така се повтаря.
    И младостта в душите ни бавно изгаря.
    Защо ли слънцето въобще не се учуди?

    И какво ли пък не е още толкова видяло?
    И какво ли в тъмен изгрев нощем е огряло?
    Кога ли неочаквано мъртвите ще събуди?"

    Ти си първият творец, при когото срещам такова прозрение. Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??