…но отговорно и дълбоко…

Eia (Росица Танчева)
436 13844

21 may 2016, 22:00

Poesía

336 0 2

Свикнах да отлагам живота,

проскърцвайки със зъби, да търпя,

все в порочен кръг да се въртя.

Съсухриха ми се мечтите,

приведоха се, осиротяха,

слепи, без птици по стрехите.

Потъвам, кротко живуркайки,

главата си в пясъка гмуркайки,

безстрашно, бездушно, безоко,

но отговорно и дълбоко…

Пречупва самарът гръбнака ми,

парализира сетивата ми…

Копнеж ли?! Боже, как ме разсмя!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

danielodanali (Даниело Данали)

2016-05-22T23:43:12+03:00

Истинско!!!
vega666 (Младен Мисана)

2016-05-22T00:46:14+03:00

Понякога отлагането на живота е единственият начин да го спасим, за да бъдем, на свой ред, спасени впоследствие от него! Поздравление, Роси, страхотна тема зачекваш. Хареса ми реализацията й тук. Поздрав!