Eia (Росица Танчева)
436 13844
21.05.2016 г., 22:00 ч.

…но отговорно и дълбоко… 

  Поезия
335 0 2

Свикнах да отлагам живота,

проскърцвайки със зъби, да търпя,

все в порочен кръг да се въртя.

 

Съсухриха ми се мечтите,

приведоха се, осиротяха,

слепи, без птици по стрехите.

 

Потъвам, кротко живуркайки,

главата си в пясъка гмуркайки,

безстрашно, бездушно, безоко,

 

но отговорно и дълбоко…

Пречупва самарът гръбнака ми,

парализира сетивата ми…  

 

Копнеж ли?! Боже, как ме разсмя! 

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истинско!!!
  • Понякога отлагането на живота е единственият начин да го спасим, за да бъдем, на свой ред, спасени впоследствие от него! Поздравление, Роси, страхотна тема зачекваш. Хареса ми реализацията й тук. Поздрав!
Предложения
: ??:??