Ноемврийско слънце

18 nov 2015, 7:48

Poesía » Otra

468 0 1

Слънцето е полудяло.

Мисли, че е още лято.

Есента недоразбрало

хвърля с пълни шепи злато

по плешивите баири

и по оголели клони.

Весел вятър тънко свири

по листата-камертони.

Синият чадър небесен

над земята се разтваря.

"Лято ли е или есен?"

всеки пита и повтаря

със усмихната почуда:

"Слънце, не, не си отивай!

Дръж ни в есенна заблуда,

с летен спомен ни завивай!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.