Ноемврийско слънце

18.11.2015 г., 7:48 ч.

Поезия » Друга

469 0 1

Слънцето е полудяло.

Мисли, че е още лято.

Есента недоразбрало

хвърля с пълни шепи злато

по плешивите баири

и по оголели клони.

Весел вятър тънко свири

по листата-камертони.

Синият чадър небесен

над земята се разтваря.

"Лято ли е или есен?"

всеки пита и повтаря

със усмихната почуда:

"Слънце, не, не си отивай!

Дръж ни в есенна заблуда,

с летен спомен ни завивай!"

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.