22 jun 2008, 12:13

Нощ 

  Poesía
582 0 4
Нощ
В стаята празна стоя,
през прозореца гледам тъжната луна.
Тъй пълна и красива,
но черен облак я прикрива.
Погледа си местя встрани,
където са безбройните звезди.
Светят като твоите очи,
с които мигновено ме плени.
Нощ прекрасна и ужасна,
ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??