22.06.2008 г., 12:13 ч.

Нощ 

  Поезия
552 0 4

 

Нощ

 

В стаята празна стоя,
през прозореца гледам тъжната луна.
Тъй пълна и красива,
но черен облак я прикрива.

 

Погледа си местя встрани,
където са безбройните звезди.
Светят като твоите очи,
с които мигновено ме плени.

 

Нощ прекрасна и ужасна,
ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.

 

 

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубав стихът ти!
    Мога ли само да ти предложа, вместо "отново в себе си да повярвам" -
    "отново в себе си да вярвам"? Мисля че ще стане по-мелодично.
    Иначе стихът е много оптимистичен, и ме зареди положително!!!
  • Този дето очите му светели като звезди...съвсем случайно да не съм аз (wasntme) иначе е красиво, наистина
  • Страхотно е! Много добро
  • ти към надеждата ме тласна.
    Отново в себе си да повярвам,
    с усмивка дните да прекарвам.

    Само така, Стефи!
Предложения
: ??:??