Нощ
В стаята празна стоя,
през прозореца гледам тъжната луна.
Тъй пълна и красива,
но черен облак я прикрива.
Погледа си местя встрани,
където са безбройните звезди.
Светят като твоите очи,
с които мигновено ме плени.
Нощ прекрасна и ужасна,
ти към надеждата ме тласна.
Отново в себе си да повярвам,
с усмивка дните да прекарвам.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
Мога ли само да ти предложа, вместо "отново в себе си да повярвам" -
"отново в себе си да вярвам"? Мисля че ще стане по-мелодично.
Иначе стихът е много оптимистичен, и ме зареди положително!!!