temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
16 jul 2007, 22:14

НОЩ 

  Poesía
596 0 4
      НОЩ

Безшумно, неусетно пада мрак.

Край нас реката, отмаляла в зноя,

притиснала се нежно в своя бряг,

на влюбените шепне мъдрост своя.


Безброй  светулки - мигащи очи,

по Морзовата азбука си пращат

послания за обич. Ний мълчим.

С ветреца тих върбите се поклащат.


Нагазили в уханните треви,

стаили дъх пред чудната омая,

не сещаме как времето върви

към изгрев нов по пътя си безкраен.

В такава нощ зачеват се мечти,
и с нея ще се слеем - аз и ти!

16.07.2007

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??