НОЩ
Безшумно, неусетно пада мрак.
Край нас реката, отмаляла в зноя,
притиснала се нежно в своя бряг,
на влюбените шепне мъдрост своя.
Безброй светулки - мигащи очи,
по Морзовата азбука си пращат
послания за обич. Ний мълчим.
С ветреца тих върбите се поклащат.
Нагазили в уханните треви,
стаили дъх пред чудната омая,
не сещаме как времето върви ...