temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
16.07.2007 г., 22:14 ч.

НОЩ 

  Поезия
599 0 4
      НОЩ

Безшумно, неусетно пада мрак.

Край нас реката, отмаляла в зноя,

притиснала се нежно в своя бряг,

на влюбените шепне мъдрост своя.


Безброй  светулки - мигащи очи,

по Морзовата азбука си пращат

послания за обич. Ний мълчим.

С ветреца тих върбите се поклащат.


Нагазили в уханните треви,

стаили дъх пред чудната омая,

не сещаме как времето върви

към изгрев нов по пътя си безкраен.

В такава нощ зачеват се мечти,
и с нея ще се слеем - аз и ти!

16.07.2007

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??