19 may 2009, 20:24

Нощ 

  Poesía » Otra
826 1 4
Нощ
Безсмислени мисли под пълна луна,
безпътни въздишки по обич една.
Милиарди ситни звездици - вред красота.
Луната обгърната в мрака, а тя в самота…
Бели цветя сякаш прикована магия
със сладникав аромат на спяща стихия.
И там заклещено време насред стръкове тънки,
в море от космически бисери на листните гънки.
Колония щурци във война срещу тишината,
спомен за спомена и сълза за вината.
Неуловима песен и време неуловимо, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Гроздева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??