Нощ
Безсмислени мисли под пълна луна,
безпътни въздишки по обич една.
Милиарди ситни звездици - вред красота.
Луната обгърната в мрака, а тя в самота…
Бели цветя сякаш прикована магия
със сладникав аромат на спяща стихия.
И там заклещено време насред стръкове тънки,
в море от космически бисери на листните гънки.
Колония щурци във война срещу тишината,
спомен за спомена и сълза за вината.
Неуловима песен и време неуловимо, ...