magit0 (Магдалена Гроздева)
3 7
19.05.2009 г., 20:24 ч.

Нощ 

  Поезия » Друга
736 1 4

Нощ

 

Безсмислени мисли под пълна луна,

безпътни въздишки по обич една.

Милиарди ситни звездици - вред красота.

Луната обгърната в мрака, а тя в самота…

 

Бели цветя сякаш прикована магия

със сладникав аромат на спяща стихия.

И там заклещено време насред стръкове тънки,

в море от космически бисери на листните гънки.

 

Колония щурци във война срещу тишината,

спомен за спомена и сълза за вината.

Неуловима песен и време неуловимо,

а то - жестоко, необратимо, неумолимо…

 

Снопове бледи лъчи разпилени някак си вяло,

все едно палитра във сиво, черно и бяло.

Сенки на духове и няколко улични котки…

Страх от тъмното ли? Не - просто рефрен от стъклени нотки.

 

Ласка от нищото или полъх на вятър запален,

безкрайна романтика или закъснял изгрев ален.

Въпроси… Отговори… И пак… И отново…

Все познатия кръговрат и нищо, ама нищичко ново…

 

Ято мечти във вихър от прах и отчаяние,

силует на човек от сребърно сияние,

полет над себе си и приказен звън

май всичко красиво в нощта е било само сън…

© Магдалена Гроздева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??