Когато слънцето заспи
и настане мрак над нашите земи,
и всяко живо същество
унива кротко в блаженство.
Но има някой, който будува.
Защо ли той не иска да сънува?
Винаги, когато той заспи,
някой вика го и му шепти.
Плувнал в пот, отваря очи.
Хем радостен, хем тъжен.
Радостен, защото припознал е любима,
тъжен, защото знае, че не ще я има. ...