26.10.2008 г., 14:28 ч.

Нощ 

  Поезия » Любовна
5.0 / 2
1250 0 3
Когато слънцето заспи
и настане мрак над нашите земи,
и всяко живо същество
унива кротко в блаженство.
Но има някой, който будува.
Защо ли той не иска да сънува?
Винаги, когато той заспи,
някой вика го и му шепти.
Плувнал в пот, отваря очи.
Хем радостен, хем тъжен.
Радостен, защото припознал е любима,
тъжен, защото знае, че не ще я има. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лиричен Герой Всички права запазени

Предложения
  • Когато ми намигна вятърът и станахме за миг приятели, усетих, че крилата е душата ми, а с него сме н...
  • Колко хора я знаят по Божия свят – тази шарена черга на земните плещи?... С красотата на рай и с ина...
  • Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Още произведения »