18 oct 2018, 1:38

Нощен каприз 

  Poesía » De amor
594 9 26

Нима живееш още тук -

наранена, но оцеляла?

Стъпките ти - беззвучен звук.

Усмивката ти - надежда бяла.

 

От погледа ти вече знам,

че небето е честито,

когато влезеш в неговия храм

и запалиш в мен звездите...

 

Спри за миг, остани до мен!

Луната само е свидетел

на познатия рефрен

в поднебесната обител...

 

Раздялата е неделима тъга,

която нови срещи търси!

Зазорява. И едва сега

разбирам, че денят избързва.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??