Нощен крясък

15 mar 2010, 17:48

Poesía » De amor

689 0 2

Нощен крясък

В полумрака на нощта

отправям взор.

Холът се превръща в затвор.

Уханието нежно,как ли ще сменя?!

Нощ дълга сега ми предстои

и пак далече си ми ти.

Ехото от твоя глас

още гали ми ушите.

Над мен ти взела власт

се грижиш на двама за душите.

Крещя отново към звездите

любовта ми да се върне тук,

и напират в мен сълзите

на разума на пук!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2010-03-16T08:44:03+02:00

обичане е, прекрасно...
vedrina (Марина Стоянова)

2010-03-15T18:30:26+02:00

!!!