Нощен крясък
В полумрака на нощта
отправям взор.
Холът се превръща в затвор.
Уханието нежно,как ли ще сменя?!
Нощ дълга сега ми предстои
и пак далече си ми ти.
Ехото от твоя глас
още гали ми ушите.
Над мен ти взела власт
се грижиш на двама за душите.
Крещя отново към звездите ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.