9 may 2007, 16:23

НОЩНА КАРТИНА 

  Poesía
828 0 21
Селото е завито в мрака
с одеало на звезди.
Прозорците - очи разплакани,
прегръщат своите луни.

Вятърът със длани топли
разрошва цъфнали липи,
а ароматът им се носи,
ухае в мрака на мечти.

Изстиват вчерашни проблеми,
надежди милват слънчев сън,
а някъде едно безвремие
разлайва кучетата вън.

В тревата няколко щурчета
целуват с музика страха
и го разпръскват като пепел...
Очакване на сутринта.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??