9.05.2007 г., 16:23 ч.

НОЩНА КАРТИНА 

  Поезия
877 0 21
Селото е завито в мрака
с одеало на звезди.
Прозорците - очи разплакани,
прегръщат своите луни.
Вятърът със длани топли
разрошва цъфнали липи,
а ароматът им се носи,
ухае в мрака на мечти.
Изстиват вчерашни проблеми,
надежди милват слънчев сън,
а някъде едно безвремие
разлайва кучетата вън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??