Какво от туй, че остаряваме сега
и с тихи бръчки е душата млада.
Прииска ми се леко през нощта,
за тебе скъпа да изпея серенада.
Ще пея за неземната ти красота,
духът ти дето все при мен я носи.
За мене светла ще е днес нощта,
че любовта ми свети без въпроси.
И ще натисна нежно струните сега,
та любовта да се излее тука цяла.
Ще чуеш и без звук ти, скъпа, песента,
в съня ти ще се носи даже и заспала. ...