Какво от туй, че остаряваме сега

и с тихи бръчки е душата млада.

Прииска ми се леко през нощта,

за тебе скъпа да изпея серенада.

Ще пея за неземната ти красота,

духът ти дето все при мен я носи.

За мене светла ще е днес нощта,

че любовта ми свети без въпроси.

И ще натисна нежно струните сега,

та любовта да се излее тука цяла.

Ще чуеш и без звук ти, скъпа, песента,

в съня ти ще се носи даже и заспала.

Ще влея песента си чудна в листа бял,

стих от мъниста ще вплета на огърлица.

Ще пея тихо, в любовта си изгорял,

насън цветя и песен като чудна птица.

Ще ти запея тихо, скъпа, през нощта,

без звук за тебе чудна серенада.

И ще сънуваш ти баладата на любовта,

и от любов сънят ти няма да пострада.