Вън спуска се вечерен здрач,

покрива люляци разцъфнали.

Луната пръска ярка светлина

в пълнолунната си същност.

И осветени в мрака цветове

от тихата и светлина погалени.

Полъхнати от нощни ветрове

поклащат сенките прошарени.

Като самодиви на нощта

напуснали са дневните усои,

играят в призрачната светлина

онези само нощни танци свои.

Навлязат ли те в нечий сън

дълбоко в нежните му тайни.

С целувки от вълшебна плът

разказват приказки омайни.

Размахват чудни меки цветове

които призрачната нощ извая.

Отвличат всеки в свои светове,

щом в сенките са го омаяли.

Доксаван от уханни нежни устни,

момински призрачно прекрасни.

От тях пази се няма да те пуснат,

че нежността неземна е опасна.

Преди да си потънал тихо в сън,

от люляк откъсни си клонче

Натопи го до леглото си с вода,

магията им мигом да прогони.

Щом слънцето огрее нежно заранта,

разцъфнали на светлината са красиви.

Но няма вече как да те омаят и сега,

разбрал си нравите им причудливи.