5 sept 2015, 20:42

Нощните таксита на София 

  Poesía » Otra
347 0 7

Бръмчат

неспирно нощните таксита

по всичките посоки на града.

И морните

шофьори (до насита)

са винаги с небръсната брада.

 

Кръстосват

булеварди по заявка.

На пост - пред барове и казина.

И във

износената им прозявка

се стича уморена празнина...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • МНОГО ОБРАЗНО И ВЯРНО. ПОЗДРАВ!
  • Добре и образно предадено - прозвуча ми като песен, сякаш и мелодията
    чух как звучи в този вълшебен стих.Браво, Майсторе!
    Приятна и прохладна вечер ти пожелавам, Никола!
  • В посока от "покана" към "любов"
    едно такси мечтите ми пренася.
  • Добро е стихото: вярно, ритмично актуално, но защо някой преекспонират съдържанието му през своето светоусещане....като началната ми даскалица, която виждаше в Йотата (Под игото) типичен буржоа.
  • Центрофугата на битието ни изпразва от съдържание. Битовизмите ни довършват. Купуват ни за по-малко от 30 сребърника. И им ставаме роби forever. Поздравление, Никола! Звучиш актуално.
  • Добре си ги описал, Ники - и такситата, и шофьорите.
    Навярно ти смущават съня...
  • Ееее приятелю...Право в десетката! Сърдечни поздрави от един пловдивски бакшиш
Propuestas
: ??:??