Нощта е сребърна чинчила
На пресекулки дреме вечерта-същинска котка.
Ревниво пази гълъби сдобили се с покой.
В просъница протяга неспокойно лапки,
да улови подръзналите светли струйки
направили завой...
От изток се задава светлооката.
Онази голата със спуснати коси,
в които вятъра обича да валсува.
Нощта от опит знае, че може още да поспи,
преди онази денница да запалува,
преди в извивката на шията й
хоризонтът да се подслони...
Нощта е щедра котка и сънува
звучен смях плиснал се по двете й страни.
Сънува рози пламнали в лехи,
сънува че владее френски. Не, латински,
че някой глобусът държи...
Нощта е сребърна чинчила
жадна за канелен чай.
И като една същинска мъдра котка,
преди надменната да затанцува,
ще се прилуни за кратко
в котешкия рай.
© Снежана Стамова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Радвам се, че съм ти създала глад за знания, Ранрозар. Страхотен псевдоним имаш! Благодаря за прекрасните думи!
-
Абе, чувах нещо за астрономия и география,но беше отдавна!
И сега ще си ги припомня! Макар,че съм звездосваляч във време славно...
Поезия на интелектуалната лирика!Така бих определил това, което прочетох!
Поздравления, Снежана! -
Благодаря ти Петър1! Благодаря ти за прекрасният коментар! Мъдрата нощ отстъпва място на живописния ден- това е идеята и надявам се, да съм я предала!
-
Харесва ми ритъмът и цветът.
Харесва ми и как думите в стиховете ти не си пречат една на друга.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
