JannaJS (Снежана Стамова)
5 12
13.05.2019 г., 7:16 ч.

Нощта е сребърна чинчила 

  Поезия » Философска
1072 2 4

 

На пресекулки дреме вечерта-същинска котка.

Ревниво пази гълъби сдобили се с покой.

В просъница протяга неспокойно лапки,

да улови подръзналите светли струйки

направили завой...

 

От изток се задава светлооката.

Онази голата със спуснати коси,

в които вятъра обича да валсува.

Нощта от опит знае, че може още да поспи,

преди онази денница да запалува,

преди в извивката на шията й

хоризонтът да се подслони...

 

Нощта е щедра котка и сънува

звучен смях плиснал се по двете й страни.

Сънува рози пламнали в лехи,

сънува че владее френски. Не, латински,

че някой глобусът държи...

 

Нощта е сребърна чинчила

жадна за канелен чай.

И като една същинска мъдра котка,

преди надменната да затанцува,

ще се прилуни за кратко

в котешкия рай.

 

 

 

 

 

© Снежана Стамова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че съм ти създала глад за знания, Ранрозар. Страхотен псевдоним имаш! Благодаря за прекрасните думи!
  • Абе, чувах нещо за астрономия и география,но беше отдавна!
    И сега ще си ги припомня! Макар,че съм звездосваляч във време славно...
    Поезия на интелектуалната лирика!Така бих определил това, което прочетох!
    Поздравления, Снежана!
  • Благодаря ти Петър1! Благодаря ти за прекрасният коментар! Мъдрата нощ отстъпва място на живописния ден- това е идеята и надявам се, да съм я предала!
  • Харесва ми ритъмът и цветът.
    Харесва ми и как думите в стиховете ти не си пречат една на друга.
Предложения
: ??:??