29 sept 2010, 13:23

Нощта изронена 

  Poesía » De amor
576 0 5

Поемам буйните води 
от чувства,
оцелели в стихийни бури.
В мене настани се 
пустото -
самотно зъзна, 
утрото ли ме обрули?!
Търкулва слънчево кълбо 
зората,
прекипяла нощна лава.
По телата ни посипва 
злато,
не зъзна утринно, 
изрони се нощта лилава.


© Валка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??