29.09.2010 г., 13:23 ч.

Нощта изронена 

  Поезия » Любовна
574 0 5

Поемам буйните води 
от чувства,
оцелели в стихийни бури.
В мене настани се 
пустото -
самотно зъзна, 
утрото ли ме обрули?!
Търкулва слънчево кълбо 
зората,
прекипяла нощна лава.
По телата ни посипва 
злато,
не зъзна утринно, 
изрони се нощта лилава.


© Валка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??