Поемам буйните води
от чувства,
оцелели в стихийни бури.
В мене настани се
пустото -
самотно зъзна,
утрото ли ме обрули?!
Търкулва слънчево кълбо
зората,
прекипяла нощна лава.
По телата ни посипва
злато,
не зъзна утринно,
изрони се нощта лилава.
© Валка Всички права запазени