Носталгия
Над Адриатика небето се е свило.
Посегна ли, ще го докосна със ръка!
Без слънце е сърцето ми унило...
И Адриатика е моята тъга!
И синевата вчерашна е отлетяла.
И с нея - слънцето на радостта.
А мойта българска душа е овдовяла.
Осиротял е без България света!
Стоя в гъмжилото на тия чужди хора,
сред голотии и натруфени жени.
Просмуква се в мен някаква умора... ...