„Да нямаш причина да останеш е добра причина да си тръгнеш“

Но не мога да спра да се връщам.

Винаги... Докато мигнеш 

и пак съм там.

Сама дърпам Дявола за опашката,

а после плюя на „късмета“ си,

че ми е обърнал внимание. И от срам

седя и се тръшкам, и се мръщя, и повръщам

от болката по нараненото си Его (най-вече).

А, ето го и Него – грозното захилено човече,

което и този път не закъсня да ме окичи

с поредното обидно нарицателно.

И е вярно, толкова е вярно – за Отличен;

защото сама си го избрах;

а щом сами направим избора, той никога не е грешен;

или просто така ми се иска да вярвам, за да не се стрия на прах

и да не изчезна в театъра, в който някога някой ще ме обича

така, както аз обичам идеята за любовта...

Не си ти, аз съм Предателя! И ако ти загорча... Съжалявам...

Най-вече за това, което искам да ти кажа. Това, което искам да знаеш...

Защото аз Не знам какво е.

Затова ще помълча.

А ако поискаш... най-вероятно ще се връщам и ще оставам.

Защото съм такава.

Защото в преследване на безмислени връзки изгубих единствената смислена.

Тази със себе си, тази, която  не те разлиства

и не те слага в кутийки с етикeти „За“ и „Против“.

И ако ме познаваше, щеше да знаеш...

И може би щеше да си по-учтив.

И сигурно щеше да ме обичаш.