„Да нямаш причина да останеш е добра причина да си тръгнеш“
Но не мога да спра да се връщам.
Винаги... Докато мигнеш
и пак съм там.
Сама дърпам Дявола за опашката,
а после плюя на „късмета“ си,
че ми е обърнал внимание. И от срам
седя и се тръшкам, и се мръщя, и повръщам
от болката по нараненото си Его (най-вече).
А, ето го и Него – грозното захилено човече,
което и този път не закъсня да ме окичи
с поредното обидно нарицателно.
И е вярно, толкова е вярно – за Отличен;
защото сама си го избрах;
а щом сами направим избора, той никога не е грешен;
или просто така ми се иска да вярвам, за да не се стрия на прах
и да не изчезна в театъра, в който някога някой ще ме обича
така, както аз обичам идеята за любовта...
Не си ти, аз съм Предателя! И ако ти загорча... Съжалявам...
Най-вече за това, което искам да ти кажа. Това, което искам да знаеш...
Защото аз Не знам какво е.
Затова ще помълча.
А ако поискаш... най-вероятно ще се връщам и ще оставам.
Защото съм такава.
Защото в преследване на безмислени връзки изгубих единствената смислена.
Тази със себе си, тази, която не те разлиства
и не те слага в кутийки с етикeти „За“ и „Против“.
И ако ме познаваше, щеше да знаеш...
И може би щеше да си по-учтив.
И сигурно щеше да ме обичаш.
© Елица Всички права запазени