И понеже съдбата си смеси
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.
То добре ще летя, но сама ли?
Котаракът ми хвана джендема,
а е зима и студ на кристали...
Бяла мечка освен да си взема.
Бяла, бяла... добре, но е тежка,
а метлата ми с дръжка е тънка.
А летяла бих, даже без грешка,
гравитация – дребничка спънка. ...