Patrizzia (Надежда Ангелова)
2273 18547
11.12.2024 г., 21:58 ч.

Нов адрес: На ръба на дъгата... 

  Поезия » Хумористична
75 1 4

И понеже съдбата си смеси
с тази, моята – скръбна и жална,
гледам – месецът нос е увесил
и си мисля метлата да пална.

То добре ще летя, но сама ли?
Котаракът ми хвана джендема,
а е зима и студ на кристали...
Бяла мечка освен да си взема.

Бяла, бяла... добре, но е тежка,
а метлата ми с дръжка е тънка.
А летяла бих, даже без грешка,
гравитация – дребничка спънка.

Но реша ли го – точка. И зная,
че с овенската същност рогата
и без мечка ще литна накрая...
Нов адрес: На ръба на дъгата...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??