17 dic 2009, 9:35

Нова луна - ново аз 

  Poesía » Otra
413 0 1

 

Изтрих следите ти с гумичка.

Изрисувал бе грозно цялото ми сърце.

Всеки спомен обезглавявах ухилена

и го хвърлях през моста при теб.

 

Обесих онези усмивки,

заплашващи нощта със безсъние.

И навярно ще затварям очите си,

щом вече зазидах пътя към тебе.

 

В косите си сплетох надежда,

а в очите ми роди се море.

Дори слънцето вече да залязва,

знам, луната започна да расте.

 

 

 

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??