Изтрих следите ти с гумичка.
Изрисувал бе грозно цялото ми сърце.
Всеки спомен обезглавявах ухилена
и го хвърлях през моста при теб.
Обесих онези усмивки,
заплашващи нощта със безсъние.
И навярно ще затварям очите си,
щом вече зазидах пътя към тебе.
В косите си сплетох надежда,
а в очите ми роди се море.
Дори слънцето вече да залязва,
знам, луната започна да расте.