15 nov 2017, 8:48

Нова надежда 

  Poesía
957 3 6

Останаха ми шепа мидички морски,

спрях да гледам погледите хорски.

Исках вече новото начало,

да си построя бунгало,

да си свия аз гнездото,

а любимите да са ми под крилото..

 

Ти счупи моите прекършени криле,

но преоткри две здраво стъпили нозе.

Момиче имащо цели и мечти,

минаващо през трудностите на "ти".

 

Изстрадах аз какво ли не,

но протегнах вярващи ръце,

нагоре към небето да достигна,

да кажа "благодаря", да се усмихна..

© Адриана Иванова Todos los derechos reservados

Малко мъка за "преди"  и стръкче надежда за бъдещето..

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??