Останаха ми шепа мидички морски,
спрях да гледам погледите хорски.
Исках вече новото начало,
да си построя бунгало,
да си свия аз гнездото,
а любимите да са ми под крилото..
Ти счупи моите прекършени криле,
но преоткри две здраво стъпили нозе.
Момиче имащо цели и мечти,
минаващо през трудностите на "ти".
Изстрадах аз какво ли не,
но протегнах вярващи ръце,
нагоре към небето да достигна,
да кажа "благодаря", да се усмихна..
© Адриана Иванова Всички права запазени