Ан. (Адриана Иванова)
8 24
15.11.2017 г., 8:48 ч.

Нова надежда 

  Поезия
987 3 6

Останаха ми шепа мидички морски,

спрях да гледам погледите хорски.

Исках вече новото начало,

да си построя бунгало,

да си свия аз гнездото,

а любимите да са ми под крилото..

 

Ти счупи моите прекършени криле,

но преоткри две здраво стъпили нозе.

Момиче имащо цели и мечти,

минаващо през трудностите на "ти".

 

Изстрадах аз какво ли не,

но протегнах вярващи ръце,

нагоре към небето да достигна,

да кажа "благодаря", да се усмихна..

© Адриана Иванова Всички права запазени

Малко мъка за "преди"  и стръкче надежда за бъдещето..

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??