Студът пълзи по тялото на мрака,
сковава изтощената земя,
изчезва бавно пушекът на влака,
заспива посивялата гора.
Прокрадват се две сенки на перона
и сякаш дебнат светлата врата,
но идва глас пресипнал от вагона
и стряска пребледнелите лица.
Две детски длани тихо се преплитат,
забиват бързо малките сърца,
а враните стремително отлитат –
настава смъртоносна тишина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse