25 янв. 2011 г., 10:08

Нова среща Към „Братчетата на Гаврош” 

  Поэзия » Гражданская
1573 0 4

Студът пълзи по тялото на мрака,

сковава изтощената земя,

изчезва бавно пушекът на влака,

заспива посивялата гора.

 

Прокрадват се две сенки на перона

и сякаш дебнат светлата врата,

но идва глас пресипнал от вагона

и стряска пребледнелите лица.

 

Две детски длани тихо се преплитат,

забиват бързо малките сърца,

а враните стремително отлитат –

настава смъртоносна тишина.

 

Студът се вкопчва в бедните душици,

а бялата магия  им шепти,

загасват бавно крехките свещици,

а утрото неистово крещи.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах, отдавна не бях чел тук! Наистина както прочетох в един от коментарите - разтърсващо. Много образно, много умело написано! Поздрав!
  • беше се позагубила, Наташа...
    завръщаш се с прекрасен стих!!!


    поздравления!

    много болка има тук...
  • Истина и поезия.Вълнува.Wali/Виолета Томова/
  • Крещи стихът ти, Нати!
Предложения
: ??:??