7 dic 2009, 1:20

Нужен си 

  Poesía » De amor
911 0 0

Нужен си ми рано сутринта,

нужен си ми и късно вечерта,

нужен си ми, но виждам как подпалваш един рай на любовта.

Нужен си ми, но виждам я, облечена в бяло,

как те гледа, изпива с поглед,

как мърда устни и желае теб.

Нужен си ми, но явно на някой друг си нужен сега,

нужен си ми, но любов с окови не искам,

нито ръцете на непознат да стискам.

Нужен си ми, но с нея явно по-щастлив ще си,

върви и любов ù дари,

и всеки миг на радост с нея сподели.

Нужен си ми, но любовта си надалеко пускам сега, върви!

 

 

 

© Моника Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??