Нужен си ми рано сутринта,
нужен си ми и късно вечерта,
нужен си ми, но виждам как подпалваш един рай на любовта.
Нужен си ми, но виждам я, облечена в бяло,
как те гледа, изпива с поглед,
как мърда устни и желае теб.
Нужен си ми, но явно на някой друг си нужен сега,
нужен си ми, но любов с окови не искам,
нито ръцете на непознат да стискам.
Нужен си ми, но с нея явно по-щастлив ще си,
върви и любов ù дари,
и всеки миг на радост с нея сподели.
Нужен си ми, но любовта си надалеко пускам сега, върви!
© Моника Стефанова Todos los derechos reservados