Някой
с леден дъх покри луната,
И избърса моите сълзи.
Някой
ме погледна тъжно.
Той не можеше да види
моите мечти.
А светът се смееше край мене
в лабиринт от нежни пролетни цветя!
Аз не исках да ги късам.
Бяха толкова красиви!
Само ги докоснах
и мечтах.
Някой,
ме попита нещо
- аз не отговорих,
може би не исках
да усети мойта самота.
Някой,
ми поднесе малко цвете...
Този път приех го
..., и мълчах.
© Нели Р Todos los derechos reservados