27.07.2019 г., 0:53 ч.

Някой 

  Поезия
645 1 2

Някой

с леден дъх покри луната,

И избърса моите сълзи.

Някой

ме погледна тъжно.

Той не можеше да види 

моите мечти. 

А светът се смееше край мене

в лабиринт от нежни пролетни цветя! 

Аз не исках да ги късам. 

Бяха толкова красиви! 

Само ги докоснах

и мечтах. 

Някой, 

ме попита нещо

- аз не отговорих, 

може би не исках

да усети мойта самота. 

Някой, 

ми поднесе малко цвете... 

Този път приех го

..., и мълчах. 

 

© Нели Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??