Някой да спре времето!

25 abr 2020, 9:58

Poesía » De amor, Filosófica

969 4 7

Ужасно ми е късно да избягам.

Не ставам и за отлив във море.

Във теб, поройно тъй ми се остава,

единствена, ти мен ще побереш...

Понеже си скроена от безкрайност,

с пълнежа на вселенската си хубост,

(за мене не, че някак обичайно е),

но Ти си ми несбъднатото чудо.

И аз ще се загледам в огледало -

очите ни, в което... ще са празници.

Така, един във друг, ще бъдем цяло,

като море - спокойно след удавници.

Не знам дали светът ще го приеме -

да види второ мъчно разминаване.

Въпросът ми е - кой ще спира времето,

че Аз и Ти... най-сетне да сме заедно...

Стихопат.

Danny Diester

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.