Ужасно ми е късно да избягам.
Не ставам и за отлив във море.
Във теб, поройно тъй ми се остава,
единствена, ти мен ще побереш...
Понеже си скроена от безкрайност,
с пълнежа на вселенската си хубост,
(за мене не, че някак обичайно е),
но Ти си ми несбъднатото чудо.
И аз ще се загледам в огледало -
очите ни, в което... ще са празници.
Така, един във друг, ще бъдем цяло,
като море - спокойно след удавници. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация