15 dic 2007, 11:09

Някъде там 

  Poesía
1084 0 14

Бавно отпивай от черния чай,

бавно стопявай се...

Бавно.

Плавно дочаквай тъмата.

До край.

Нощ под звездите  да падне.

Тази земя вледенена заспа.

Белите вихри танцуват.

Някъде ражда се нова душа.

Децата сънуват...

сънуват...

Излез в самотата на светлата нощ.

Чуй как изтръпваш от болка.

Дишай от своята земна немОщ. 

В болка се ражда животът...

В простора над теб ще кънти тишина.

Човек на Земята е сам.

Някъде тръгва си стара душа.

Някъде... някъде

там...

 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??