Някъде, в края на май

Наивно, почти като малко дете,

е желанието ми утре да те срещна.

Но сякаш няма кога и няма къде,

и не знам с какво да се теша...

Боли ме в спомените ми,

съдържателни с твоето присъствие.

И казват - времето лекува,

но време не върви,

и май ще му пишем отсъствие.

Мевдувременно с думи те рисувах

и с други се лекувах,

и нищо не излезе...

И макар че друга плът ръкувах,

исках твоята да ме поглези,

а любовта ми едва го понесе.

Не говоря за секс,

мълча си за дрогата...

Става дума за очите ти,

откраднали цвета на небето,

и устните ти... по-нежни от мечтите ми,

свързани единствено с теб.