Някъде, в края на май
Наивно, почти като малко дете,
е желанието ми утре да те срещна.
Но сякаш няма кога и няма къде,
и не знам с какво да се теша...
Боли ме в спомените ми,
съдържателни с твоето присъствие.
И казват - времето лекува,
но време не върви,
и май ще му пишем отсъствие.
Мевдувременно с думи те рисувах
и с други се лекувах,
и нищо не излезе...
И макар че друга плът ръкувах,
исках твоята да ме поглези,
а любовта ми едва го понесе.
Не говоря за секс,
мълча си за дрогата...
Става дума за очите ти,
откраднали цвета на небето,
и устните ти... по-нежни от мечтите ми,
свързани единствено с теб.
© Михаил Попов Всички права запазени