Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, улисани в скърби кацат по върха.
С молитва те постилат мрака кат черга по земята,
буен пламъкът не стихва, и сърдито плъзва по висината,
вятърът мълви, но не стихва, зората с багрите си целува полята.
Някъде в нощта, в съзвучие с бледия морски бряг,
духа вятъра студен, лее се дъжд,
обсипва почвата с тъга, пърха булото на светлината.
Птиците политат към спомен неистов, вълшебен,
душите си да изчистят, детски мир да посеят, ...