Някъде, в снежния спомен

22 feb 2018, 20:23

Poesía » Civil

786 3 2

Пак си спомних за воя на вълците в късните вечери.
От горите се спускаше - сякаш прелели води.
И преглъщащ омайния дъх на филийките печени
плахо гледах към дядо и исках над мене да бди.

А пък той ми се смееше, гаче ли свиреха гайдите
на мегдана в неделя край бели и китни моми.
"Много страх ме е, дединко! Хайде, послушай ме! Хайде де!
Прегърни ме за мъничко! Само за миг ме вземи!"

После спомних си воя на кризите в моите бъдности.
Бяха вълци, по-страшни от тези в далечни лета.
Нямах дядо за ласка пред всичките зимни оскъдици
и филийките с пепел ги валяше в мен печалта.

Не загърнал душата си - мръзнех в стените изстинали.
Като агне, разкъсано в мрака от вълчата паст.
Само някъде - в снежния спомен от детското минало -
моят приказен дядо все още се смее на глас...

Ясен Ведрин
(Жълтици в дъбовата ракла)

Приятели, искам да ви направя съпричастни на моите стихове, посветени на българите от старо време. Една отминала епоха, един старовремски дух, едно цветно и неподправено битие! Приятен прочит и бъдете благословени!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Vedrin (Ясен Ведрин)

2018-02-26T21:41:32+02:00

Благодаря ти, Диана! Всяко Добро на този свят слиза от Бога! Благодаря ти, Влади! Бог да те дарява с чудесно вдъхновение!
diqna-liana (Дияна)

2018-02-22T23:28:07+02:00

При Вас всеки прочет е дар Божи!